Ние сме далеч от истински AI с отворен код
Изкуственият разсъдък с отворен код е една от най-изненадващите софтуерни истории през миналата година. Тъй като компании като OpenAI и Гугъл наляха милиарди долари в построяването на все по-мощен AI, „ отворените “ модели, които са свободно налични за разработчици за потребление и адаптиране, затвориха разликата в продуктивността.
Има единствено един минус: множеството от тези системи с отворен код не са доста отворени. Критиците упрекват поддръжниците им в „ отворено измиване “ — пробвайки се да се възползват от резултата на ореола на отворения код, с неговата независимост от рестриктивните мерки на естествените търговски софтуерни артикули, само че не дават отговор на името.
Усилията основаването на в действителност отворена версия на AI най-сетне набира скорост. Но няма гаранция, че напредъкът му ще съвпадне с този на софтуера с отворен код, който стартира да играе сериозна роля в света на технологиите през последните 20 години. При обичайния програмен продукт с отворен код, като операционната система Linux, кодът е свободно наличен за разработчиците, с цел да го ревизират, употребяват и приспособяват. Така нареченият изкуствен интелект с отворен код е доста друг, не на последно място тъй като множеството модерни системи за изкуствен интелект се учат от данни, вместо да имат програмирана логичност в код.
Вземете Ламата на Мета. Разкриват се единствено „ теглата “, които дефинират по какъв начин моделът дава отговор на запитвания. Потребителите могат да го вземат и приспособяват, само че не могат да видят главните данни, на които е подготвен, и нямат задоволително информация, с цел да възпроизведат модела от нулата.
За доста разработчици това към момента има някои ясни преимущества. Те могат да приспособяват и образоват квазиотворени модели на личната си информация, без да е належащо да предават сензитивните вътрешни данни на друга компания.
Но да не си изцяло отворен си има своята цена. Според Ayah Bdeir, старши консултант на Mozilla Foundation, единствено една същинска технология с отворен код би дала на хората цялостно схващане на системите, които стартират да въздействат на всички аспекти на живота ни, като в същото време подсигурява, че нововъведенията и конкуренцията не могат да бъдат смачкани от шепа преобладаващи компании за изкуствен интелект.
Един от отговорите пристигна от Open Source Initiative – която изложи дефиницията на програмен продукт с отворен код повече от 20 години преди. Тази седмица тя изготви съвсем крайна формулировка, която може да помогне да се оформи по какъв начин се развива полето.
Това ще изисква освен теглата за издание на модел, само че и задоволително информация за данните, върху които беше подготвен да разреши на някой различен да го възпроизведе, както и целия код зад системата. Други групи, като Mozilla и Linux Foundation, упорстват за сходни начинания.
Ходове като тези към този момент водят до по-голяма сегментация в света на ИИ. Много компании са по-внимателни с терминологията си – може би имайки поради, че OSI има комерсиалната марка на термина „ отворен код “ и може да съди, с цел да предотврати потреблението му в модели на AI, които попадат отвън личната му формулировка. Mistral, да вземем за пример, назовава своя Nemo модел с „ отворени тегла “.
Наред с отчасти отворените системи стартират да се появяват и модели с цялостен отворен код, като огромния езиков модел Olmo, създаден от института Allen за AI. И въпреки всичко не е ясно, че тази версия ще има толкоз огромно въздействие в света на ИИ, колкото имаше в обичайния програмен продукт. За да се случи това, ще са нужни две неща.
Едното е, че технологията ще би трябвало да отговори на задоволително огромна потребност, с цел да притегли сериозна маса от консуматори и разработчици. С обичайния програмен продукт сървърната операционна система Linux съставлява ясна опция на Windows на Microsoft, спечелвайки си огромна база от консуматори и мощна поддръжка от противниците на Microsoft, в това число IBM и Oracle. Linux няма еквивалент в света на AI. Пазарът към този момент е по-фрагментиран и доста консуматори ще намерят квазиотворените LLM като Llama подобаващи.
Поддръжниците на AI с отворен код също би трябвало да създадат по-добра обосновка за неговата сигурност. Перспективата такава мощна технология с общо предопределение да бъде пусната, с цел да може всеки да я употребява вярно, провокира необятно публикувано безпокойствие.
Орен Ециони, някогашен началник на института Алън, споделя, че доста страхове са пресилени. Когато става въпрос за влизане онлайн, с цел да проучите по какъв начин да извършите бомба или биологично оръжие: „ Наистина не можете да извлечете повече от тези [AI модели], в сравнение с можете да извлечете от Гугъл. Има доста от него - просто е опакован по друг метод. Той признава, че има някои области, в които даването на по-свободен достъп до AI може да аргументи щета, като да вземем за пример автоматизирането на основаването на повече онлайн дезинформация.
„ Затвореният “ AI също носи опасности. Но до момента в който спомагателният нищожен риск от отворен код на технологията не бъде по-задълбочено изследван, дружно с евентуалните изгоди, страховете ще останат.
